Теренът е разкалян още преди шестдесет години

Лили ВЕРМУТ

Не бих искала да дискутирам с господин Кокалов. Ако разговаряхме, сигурно бихме стигнали до някакво разбиране, защото аз нямам никакво възражение срещу самия проект, както съм заявила, и не разбирам в какво се опасява той, че съм “въвлечена”. Категорично съм против избраното място, което за мен е обидно, грубо като светотатство от гледище на историческата памет и нарушение на стила на ансамбъла от художествена гледна точка, както вече подробно изложих. Не разбирам какво пречи този желан от Вас проект да бъде реализиран, както посочих, на “Дондуков” - също на територията на Академията, и на много други места. Мисля, че не това е центърът на темата за спор (не между мен и НХА, а между групите от обществеността), а проблемът, който прео-бърна нашия живот преди повече от шестдесет години - заличената култура, променената история, за което беше забранено да се говори, а и досега е нежелателно въпреки публикуваните от БАН документи през 1995 година. В 1948 година от историята е заличен целият “буржоазен” период и всякакви следи от него трябва да изчезнат. Престъпленията, които са извършени, засягат най-много поколенията след 1948 година, на които са отнети книгите, знанията, истините. Тези поколения са ограбени, а не са виновни! За тези поколения - за гостодин Кокалов, както и за моите деца, аз съм изпитвала винаги дълг да дам всичко, което мога, в съпотива срещу лъжата. Това се превърна в мисия по моя път да помагам, а не да обвинявам.

Господин Кокалов дава неубедителни примери за модерни строежи, които привличат интерес до старинни, също ценни, постройки. Нима трябва да възприемаме примери на грешни, но допуснати неща. Навсякъде по нашия свят има всичко. И в Англия, при техния култ към традициите, се среща кафене “Под храма”, дънки с открит корем и на врата - кожа от лисица. Има убийци и крадци. Въпросът е кой какво ще избере - безвкусицата, нарушената хармония, потъпкване на традициите или етика и естетика с установените им закони.

Мисля, че с господин Кокалов бихме намалили разногласията, ако прегледа книгата, която вече ще бъде на разположение в библиотеката на СБХ, “Съдът над историците. Доку

менти и дискусии 1944-50 година”, академично издателство “Марин Дринов”, София, 1995 година, съставители: В. Мутафчиева, В. Чичов-ска, Д. Ц. Величкова. Излязла в демократично време, книгата остава покрита с мълчание. Пред мен попадна случайно през 2004 година и разтърси живота ми. Може би ще промени и калния терен.

В. “Гласове”, бр. 20/2008 година