Нова сграда - изображения

Аз съм “за” Художествената академия на арх. Добрев

Проф. Андрей ДАНИЕЛ

Вече пета година продължава полемиката “за” или “против” проекта на арх. Стефан Добрев за Художественатаакадемия. Доста позната история. Многобройни примери от последните двадесетина години за провалени конкурси има в цялата страна. Причините за тези провали са различни, но винаги има два воюващи лагера. Единият, разбира се, е “лошият”, демонизиран от противника, който от своя страна провъзгласява своите безкористни, чисти, продиктувани от мисъл за обществото мотиви.

Резултатът е почти винаги ясен - провал на проекта, пълно объркване на обществеността, безнадеждна липса на консенсус и в края на краищата - нищо неправене. Може би за някои този резултат е всъщност цел. Може би в подобни мътни времена такива поводи са удобна възможност за някои да се превърнат в “обществено значими фигури”.

Пиша тези редове, за да заявя публично, че аз съм от онези, които подкрепят проекта на арх. Добрев. За мен това е въпрос на ценности, морал, естетически избор, въпрос на разумно, предвидимо и цивилизовано поведение. Аз имах честта да бъда член на голямо, авторитетно и компетентно жури. Участник бях във всички негови заседания в продължение на 10 дни. Свидетел съм на задълбоченото внимание и анализ, на които бяха подложени 26 участващи проекта. Да, имаше няколко прекрасни неща, но най-подходящ, изпълняващ всички изисквания на поръчителя, бе проектът на арх. Добрев. Единодушието, с което бе отличен от иначе разнородния състав на журито, е доказателство за достойнствата му.

Както виждате, и аз търся убедителни доводи за своята правота, с което заприличвам на колегата Пламен Вълчев. Но освен субективните ни усещания има и нещо обективно - конкурсът е официален, подкрепен от държавата в лицето на министерства и президентството и е дал резултат. Това, че резултатът не се харесва на някои, е в областта на субективните, неинституционални усещания. Аз се надявам все пак главната институция на нашето общество - държавата, да помогне за възстановяването на законния ред при този иначе ясен казус.

Напълно съм съгласен, че има редица хора (имената на част от които всяват респект у мен), нехаресващи проекта, но има и такива, които го харесват и защитават вече 5 години. Категорично не съм съгласен в този спор да се вмъкват недостойни интонации, квалификации и клевети по адрес на някои от защитниците на проекта. Въпреки ефективността на този български метод апелирам за въздържание и цивилизованост. По повод идеите, които се прокрадват за окончателното решаване на проблема с изместване на Академията “някъде другаде”, бих ви разказал нещо...

Знаете ли коя е първата постройка в квадрата на днешната Академия? Това е сградата на галерия “Академия”. Тя е построена по време на строежа на храма “Александър Невски” като ателие на арх. Смирнов и неговия екип. Архитект Смирнов е изпълнявал надзора по строителството на църквата, проектирана от още по-великия по онова време арх. Померанцев.

Неслучаен е изборът точно на това място да бъде построено Рисувалното училище. Впрочем, революционната идея на Константин Величков е скандализирала Народното събрание и в списъка на отрицателите са били също такива авторитетни имена като Алеко Константинов, Иван Вазов и др.

И все пак Академията е била учредена с височайшия указ на цар Фердинанд. Може би поради близкото приятелство на Величков с царя и царицата или все пак европейският манталитет и образованост на Фердинанд да е бил решаващ. Кой знае? Да не би отново да сме стигнали време, в което всичко ще се реши от подобна близост или ще зависи от личните качества на човек от властта?

И накрая, искам да споделя моето скромно мнение по отношение на спора “Арх. Смирнов или арх. Добрев”.

Още в края на 30-те години на ХХ в. архитектурната мисъл и общественото мнение направиха възможно осъществяването на модерната сграда на Държавната галерия. Тя се е простирала от западната страна на квадрата на Академията и е оформяла част от площада на катедралния храм. Построената в стил баухаус галерия е разрушена от англо-американските бомбардировки над София. Ако бе останала, тази дискусия за проекта на Смирнов не би се състояла. Макар и кратко, съществуването на Държавната галерия доказва, че още през 30-те години идеята за довършване на проекта на арх. Смирнов е била отхвърлена. Това е естествено и закономерно - всяко време надгражда себе си и би било пародия да строи пропуснали историческия си момент сгради.

А днес ние спорим за нещо, което вече веднъж е било решено по съвременния за момента начин.

Новият проект на арх. Добрев предлага днешния аспект за решаване на проблема. Ажурният характер на фасадата (откъм “Ал. Невски”) е много по-удачен от непрекъснатата, натежала от външни архитектурни украси в стил “руски манастир” фасада на арх. Смирнов. Изцяло затвореното каре, с отвор единствено откъм библиотеката, би пресякло връзката между храмовия площад и пространствата около библиотеката и университета. Като тежест и колорит (цялата сграда е червена) тя би нарушила уж търсената хармония и псевдосиметрия с Галерията за чуждестранно изкуство. Освен това упорито защитаваният “български” облик на площада отдавна е решен по съвсем друг, еклектичен начин. Виенски изглеждащата Галерия за чуждестранно изкуство никак не си пречи с подарената от Русия величествена църква, Народното събрание и сградата на БАН (които по нищо не напомнят, че трябва да открием българска архитектурна традиция) затварят пространството от юг.

И все пак това е емблематичният софийски площад, който някои са нарекли патетично “софийски акропол”. Моите лични сантименти не се нарушават с нищо от цялата еклектична поредица чудесни сгради по “Московска”, завърщващи със символа на нашия град - базиликата “Св. София” в ранновизантийски стил. А срещу нея - едно несъмнено, векове по-късно тълкувание на същия стил - Светият синод. Представителството на многото векове българска история на един площад е прекрасно преживяване и буди почти горди размисли. Проектът на арх. Добрев доизгражда тази галерия от архитектурни образи и достойно вписва и нашето време в ансамбъла на площада.

Спекулации спъват строежа на Художествената академия

Проф. Тома ВЪРБАНОВ

Съдбата на Художествената академия вълнува не само студенти и преподаватели, но и цялата софийска общественост. Прекрасната й сграда отдавна е отесняла за функциите, които изпълнява. Това наложи разширяването й, така че новото строителство хем да е функционално, хем архитектурата му да се впише в средата на една от най-престижните части на столицата. Идея и проект как да стане това има, но отново се намериха хора, които пречат на доброто дело.

Минавайки покрай уникалната, традиционно червена сграда на ул. “Шипка” 1, срещу Националната библиотека, столичани знаят, че в нея учат бъдещите художници и че тя е емблемата на Националната художествена академия. Малцина обаче знаят, че това архитектурно бижу е само малка част от незавършения някога проект за Рисувалното училище от 1905 година на руския архитект Александър Смирнов.

Това висше училище, второ по възраст у нас, със 113-годишна история, работи през последните 30 години във все по-трудни условия. Те произтичат от разположението му на четири адреса, пръснати в отдалечени един от друг квартали на столицата - центъра, “Дървеница”, бул. “Цариградско шосе” и бул. “Дондуков”. Тази ситуация е резултат от привеждането на учебния процес към световните изисквания чрез разкриването още от 70-те години на много нови специалности. Вместо още тогава да се тръгне към завършване застрояването на парцела на ул. “Шипка” 1, целият факултет за приложни изкуства и някои специалности от изящния факултет бяха пръснати на още три адреса. Това ненормално положение стана критично през последните 10 години поради тежкия софийски трафик, огромните разходи и усилия за поддържане на остарялата база и с невъзможността за ефективна и пълна модернизация, адекватна на времето.

През 2004 г. група инициатори, оглавена от ръководството, разви идеята за национален конкурс за “разширение и реконструкция на Националната художествена академия (НХА) върху терена “Шипка” 1 и за превръщането му в национален образователно-културен център”. След едногодишни консултации и обсъждания в САБ, СБХ, НИПК и Министерството на образованието през март 2005 г. конкурсът беше обявен, а през юни - проведен.

В състезанието участваха 26 творчески колектива, в състава на които - почти всички най-изявени творци в този прастар и достоен занаят. След многократни заседания журито единодушно излъчи на първо място проекта на арх. Стефан Добрев, като най-цялостно решение на заданието. Последва изложба на всички проекти, широко открито обсъждане на резултатите, пресконференция и т. н. Организацията и провеждането на конкурса е рядък, добър пример в тази практика у нас, адекватен за историческата стойност на събитието. По повод 110-годишнината на академията през 2006 г. правителството излезе с решение за реализацията на проекта и за финансиране на по-нататъшното проектиране.

Почти две години след конкурса като доказателство за непреходността на традициите започнаха опити да се оспорва и затруднява доброто дело. Нашият колега от академията проф. Пламен Вълчев, освежен след разрешения му едногодишен платен отпуск, заедно с двама архитекти - единият - несполучил участник в конкурса и лично заинтересуван от проекта “Смирнов”, а другият - априорно твърд отрицател на идеята, започнаха медийна кампания.

Целта им - дискредитиране на резултатите от конкурса, дезинформиране на общественото мнение, забавяне на по-нататъшните процедури и тяхното проваляне.

Използва се богат арсенал от некоректни средства - инсинуации и купища неистини, както и съдебни дела срещу академията, всичките загубени от тях. Със същите цели преди година се пръкна и едно странно сдружение, малко, но добре манипулирано.

Опонентите търсят най-различни поводи за забавяне на реализацията, като неоснователно оспорват - стиловото единство на проекта с площада, материалите, изграждащи фасадата, капацитета на подземните паркинги, дърветата в бъдещия двор... Грижата за решаването на тези проблеми е напълно разбираема и очаквана, но не е само тяхна. Усилията им стават още по-трогателни, като се знае, че в проведената тригодишна деструктивна кампания нямаше и една дума, макар и куртоазна, на съчувствие към студентите, които от десетилетия пресичат няколко пъти София на ден и една трета от живота им минава в чакане по спирките. Никога не срещнах разбиране от тези “загрижени” хора към сиромашките условия на работа и към тъжното усещане за непоправимост и безнадежност на ситуацията.

През март т. г. студентите от академията отправиха призив в интернет, който гласи: “Помогнете на Националната художествена академия, да спрем хората, които пречат за построяването на новата сграда!” В мрежата на Facebook са се присъединили над 2300 студенти, художници и граждани, подкрепящи тази кауза и всички те искат “да спрем хората, които пречат”.

На тези хора трябва да припомним някои неща.

Сакралността на процеса - откриване и извисяване на таланта, осмисля по най-благоприятен начин щастливата близост на творците до храма “Св. Ал. Невски” и до символа на държавността - Народното събрание, като гарант на социалното битие. И това, което истински обединява тези институции, е дълбоката презумпция, че функциите на трите са свещени за всеки народ - вяра, държавност, култура. В това се корени основният смисъл в духа на първостроителите. Те са приели архитектурния стил не като самоцел, а като средство за изграждане на функцията на това основополагащо единство, неотменимо за новата ни държава.

За разлика от тях нашите опоненти и критици на проекта на арх. Добрев напразно търсят духа на предците само във външната “историчност” на фасадата от проекта “Смирнов”. А днес тя ще бъде ярко изразен, мощен акорд на старина. В този акорд ще звучат фалшиво нашите нови дейности в академията - промишлен дизайн, мултимедия, мода, или компютърно проектиране. А дори и най-класическите от тях - живописта и скулптурата, биха се чувствали неудобно от ретрокостюма, в който искат да облекат тяхното артистично и динамично всекидневие. Опонентите предлагат задължителност на една фасада, проектирана преди 100 години, когато е била уместна, но която няма да има нищо общо с днешния учебен процес в академията, както и с всяка съвременна дейност. Предлагат ни да строим старини, един прескъп декор с непроницаеми за днешния човек функции, една крепост, затворена отвътре-навън и обратно, най-неподходящия образ и символ за една отворена към обществото и света школа за съвременно изкуство.

Вероятно, разбирайки сами, че тази ретрофасада днес ще звучи абстрактно спрямо функциите не само на академията, опонентите се саморазкриха в писмо от 22.12. 2008 г. до Столичният общински съвет, в което с лека ръка се разпореждат със съдбините на академията. В него те предлагат - освен забрана на визата за проектиране на спечелилият проект, обявяване на нов конкурс за задължителна възстановка на проекта “Смирнов” (!) и нещо ново, много интересно - бъдещата сграда да стане представителна сграда на общината или - на някой друг! Ето така се иска нещо от община!...

От това писмо стават ясни както истинските цели, така и лъжливият, жалък характер на кампанията, с която тази група заблуждава обществото цели три години. Това предложение означава: да бъде осъществен 100-годишният проект, а какво ще се настани в него - няма особено значение, после ще се търсят функциите на новата старина. Ако тя не се хареса на Софийската община, защо да не се настани там мощен бизнес център, а може и нов мол да си намери мястото. Защо не? Нали важното е - проектът “Смирнов” да бъде възкресен от някого?

Изненадан съм от начина на мислене, от равнището на професионализма и морала на хората, скрили се зад благочестивото име, с което са накичили своето сдружение - “Художествената академия в духа на първостроителите”.

На всички институции, ведомства, общински съветници и отделни личности, които имат отношение към проблема, на всички софиянци бих казал: господа, заблуждават ви! Това не е духът на първостроителите! Не позволявайте да спекулират с него!

Ако зад подвеждащото име на сдружението въобще има някакъв дух, той ще е духът на отрицанието и на личните интереси, в които няма нищо съзидателно.

Това не са интересите на софиянци, на студентите и преподавателите, на всички художници, които винаги са мечтали да видят академията, събрана на своя терен в нова, адаптирана към площада и забележителна с архитектурния си образ сграда. Проектът на арх. Добрев предлага добри възможности за такава реализация. Тя не само удачно би затворила ринга около “Св. Ал. Невски”, не само би съхранила и важната визуална, комуникационна ос изток - запад, но окончателно ще завърши и изпълни с нов живот историческия и духовен център на столицата. Тя ще отвори повече достъпа на софиянци в него, ще му даде нови обществени валенции, превръщайки го в уникален и привлекателен архитектурен ансамбъл, завидна рядкост и за стара Европа.