НОВАТА СГРАДА НА НХА КАТО ОПРЕДМЕТЯВАНЕ НА ДУХА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

Когато се роди идеята и започнаха първите разговори относно осъществяването на реконструкция и нова сграда на Националната художествена академия, за днешния преподавателски състав всичко това изглеждаше пределно ясно – като една видима, самопонятна и неотложна необходимост. За всички бе ясно, че не може повече да се правят огромни преходи през софийските задръствания, че студентите губят време и енергия в градския транспорт, че в наши дни материалната база на едно висше училище по изобразителни изкуства трябва да отговаря на далеч по-високи критерии.

Очевидно е, че исторически разположената в центъра на София „червена сграда” на архитект Смирнов и днес е един от символите на нашия град. Но тя представлява само част от незавършено намерение, останало без конкретен проект и нереализирано до наши дни. Съществуващите пристройка и северна сграда в парцела на „Шипка” 1 са строени по различно време и в стил, нямащ нищо общо с първоначалната сграда на Смирнов. Днес те не са в добро състояние, не отговарят на съвременните функционални и образователни изисквания и не притежават историческа и културна архитектурна стойност. Нещо повече – ако нещо е в състояние да загрозява историческия център на града, то това би било все по-прогресиращата невзрачност на сега съществуващата бяла северна сграда.

Поради всички тези причини, преподавателският състав на НХА, вече повече от четири години, е обединен от желанието да събере двата факултета на нашето най-старо училище по изкуство на едно място – в своя исторически център, съвсем неслучайно създаден тук от първостроителите на съвременна България. Защото една съвременна Академия не е единствено образователна, но и културна институция. Защото нейната дейност и творчески резултати трябва да са пред очите на обществото. Защото публичните лекции по история на изкуството (започнати преди повече от век от професор Антон Митов), студентските и преподавателски изложби, международните прояви, акции и фестивали, представяния на книги, списания и новости от света на съвременното изкуство са дейности със значение за цялото общество. Защото Академията е духовен център с огромен потенциал, който в настоящия момент е исторически призван да намери своята адекватна матерална обвивка – тъкмо в центъра на столичното пространство.
Пак поради всички тези причини акадeмичната общност е обединена около проекта на архитект Стефан Добрев. Независимо от зложелателната професионална ревност, от уплахата от каквато и да е промяна, от желанието за възкресяване на архитектурни решения с изтекъл срок на интелектуална годност, академичната общост настоява да получи своите нови учебни ателиета, лекционни зали, изложбени и музейни пространства. Защото те няма да бъдат само нейни – те ще бъдат част от една нова художествена инфраструктура, която се надяваме да завещаем на нашите деца.

проф. д. изк. Свилен Стефанов

Нова сграда

Нова сграда за Националната Художествена Академия:
Възбуда от очакването или импотентен скептицизъм?

Много тенденции никога не биват схващани. Те остават мисли без бъдеще. Такъв е лексиконът на културата, който изминава своя път отвеждащ го през генерации и обстоятелства. Такава е историята на човешката общност проигравана и разделяна, преписвана (с грешки) и моделирана от теоретици и философи, артисти и учени, от политици и лунатици. По тази причина, като напълно нормална можем да определим нестабилността и на нашето обществено мнение по въпроси, които същински засягат неговото бъдещо развитие. Много вероятно това е така, защото сме приели за напълно нормална кастрацията на очакванията.
Културния пейзаж, който обитаваме е под доминантното въздействие на една засега непреодолима сила. Тя има различни имена: липса, недостиг, лимит, екзистенц-минимум. Въпреки близката асоциация на изброеното с бедността (материална и духовна), която обикновено поражда тези определения, когато говорим за култура, то е нещо малко по-различно, нещо по-тревожно, защото е повече оценка на нашата страст – към ефекта от съществуването.
Когато говорим за супертехнологии казваме, че човечеството върви по-бързо от възможното за човешката натура. Позволявам си да кажа, че това е валидно и за неща от по-друга категория.
В спора около една инициатива, нетипична за общата прогресивна в регреса си културна политика - да се построи нова сграда за Националната Художествена Академия (НХА), се забеляза поредната остра инфекция от Синдрома на Придобита Културна Недостатъчност (СПКН). За тези, които не са информирани за степента на значимост на това предстоящо (надявам се), многоочаквано събитие за онези, които не са безразлични към случващото се в областа на културата ще кажа, че това е най-значимата и мащабна инвестиция, касаеща ангажираните с проблемите на изкуството. След като културната ни общност се проваля в опитите да създаде Музей за Съвременно Изкуство, дали ще повтори провала си и в опита да реформира учебното заведение, което трябва да генерира съвременни автори?
Но ако трябва да следваме някаква логика, може би импулса, инициативноста, желанието за нов имидж, който се демонстрира, чрез проекта за нова сграда на НХА, ще повлече след себе си и още необходими промени. Струва ми се естествено и знаково началото на новото ни осъзнаване да тръгне от реформите в тази институция. Въпрос на зрялост ли е стоенето във Възбуда от Очакването (ВО) им или зашеметени от скептицизма ще размахваме ядно пръст срещу себе си?
Можем ли да платим високата цена?
Можем ли да се освободим от “духовете на миналото”?
Можем ли да придвижим „възможното за човешката натура” с още една крачка напред?

Венелин Шурелов



Проект на арх. Стефан Добрев

Опоненти

Част от проектите, участвали в конкурса през 2005. Техните автори са лидерите на кампанията срещу новата сграда на Художествената Академия.













арх. Андрей Михайлов - "Терен свещен на нашите деди".









арх. Любомир Панчев - "Смирнов XXI век".











арх. Владислав Николов - "Да не позволим унищожаването на пло­щад "Александър Невски".





Проф. Пламен Вълчев - "Ето така би изглеждала академията в истинския си вид."
Последния проект не е участник в конкурса, но професор Вълчев е естетическия гуро на кампанията срещу новата сграда на Художествената Академия.