петък, 12 юни 2009 г.

Архитектурен проект

Разширение и реконструкция на Националната Художествена Академия

11-17 юни 2009





НЕ НАРУШАВАЙТЕ И ЕДНА ЦЕННА ХИЛЯДОЛЕТНА ТРАДИЦИЯ

Проф. д.ист.н. ТРЕНДАФИЛ МИТЕВ

/Председател на “Македонския научен институт”-София/

Като университетски преподавател, който се интересува от проблемите и процесите в сферата на висшето образование, вече трета година следя с интерес сагата, около бъдещото разширяване на Националната художествена академия/НХА/ на ул.”Шипка” № 1. Запознат съм подробно и споделям становищата на водещите български архитекти, художници, дизайнери и реставратори, относно предимствата на проекта, разработен под ръководството на арх. Стефан Добрев. През цялото време на дискусията следях внимателно развитието на позицията и сред противниците на този проект, обединили се в сдружението ”Художествена академия в духа на първостроителите”, с председател проф. Пламен Вълчев.

Като професор, който работи вече четири десетилетия в областта на българската политическа история, се опитвах да разбера логиката и в тяхната аргументация. Защото в първоначалните изяви на сдружението се твърдеше, че неговата главна цел е да се съхрани старината. Напоследък обаче, станаха публично известни серия идеи на “противниците”, които провокираха професионалната ми съвест по посока на необходимостта, да се намеся със собствено мнение в дискусията. Вече от гледна точка историята на българската политическа традиция, свързана специално с изграждането центровете на столичните градове, в тринадесетвековното развитие на България.

Конкретните поводи, за да изразя позицията си ми дадоха: предложението направено от арх.д-р Николай Тулешков, чрез “Арх.& арт борса”, което лансира идеята в двора на НХА “откъм “Ал.Невски”...да се изгради ”П” образен три - или четири етажен...корпус, с депутатски офиси”!? Както и придобилото публична известност писмо на проф. Вълчев до съветниците в Столична община с друго предложение: Бъдещата сграда в двора на НХА ”да се съвмести с представителна сграда на столична община...Би могла да бъде всяка сграда, която да е вплетена в културно-историческата памет на тази градска среда.” !?.Теза, която практически означава ликвидация на настоящата НХА и нейното “изтласкване” някъде в периферията на София. Това вече са тези, които влизат в драстично противоречие не само с мястото и възможностите, които НХА може да играе в духовния живот на съвременна България. Те са напълно несъвместими и с традициите на българската държавност изобщо, свързани специално с начините, по които са изграждани столичните ни центрове. За илюстрация на казаното ще припомня само най-основната фактология.

В първата ни столица – Плиска, върху площ от около 25 декара, която всъщност представлява “идеалния център” на главния град на държавата, в непосредствена близост са били построени: тронната зала, в която заседава българското правителство – “Съветът на великите боили”; до нея е изградена резиденцията на владетеля – ханът; все в тази зона е разположено и главното езическо религиозно светилище на прабългарите. След християнизирането на България, княз Борис вгражда в така оформящия се идеален център на столицата, още два фундаментални елемента – голямата базилика, в която служи главата на БПЦ – архиепископа. И архиепископският дворец. Именно в него са посрещнати учениците на Кирил и Методий. Под тяхно ръководство, точно от идеалния център на Плиска, са разработени плановете и тръгва развитието на Плиско-преславската и Охридската школи, родили “златния век” на българската култура, изразен в крупни постижения на книжнината, иконопистта и другите изящни изкуства.

Концепцията свързана с основните елементи, които трябва да присъстват в централната зона на столичния град, е възпроизведена почти дословно, между 893 и 920 година от цар Симеон, при изграждането на “вътрешния град” във втората столица на България – Преслав. Особено ярко обаче, доктрината за облика на идеалния столичен център на българите, е материализирана в градоустройствения план на третата ни столица – Велико Търново. В рамките на нейния идеален център – хълмът Царевец, в непосредствена близост са разположени също: тронната зала – мястото, в което заседава “синклитът” - правителството; до нея е резиденцията на владетеля - царя; в северна посока непосредствено са разположени патриаршеската катедрала “Възнесение Господне” и дворецът на главата на БПЦ; в рамките на Царевец се намират още 20 други църкви; там е най-елитното училище, в което децата на висшата аристокрация освен богословско знание, изучават още история, литература, аритметика, география и др. На Царевец е и царският “скриптории”. Това е мястото, където високо подготвени писатели “доброписци” и художници, създават текстове на официални държавни документи, пишат, преписват и изографисват книги, реставрират и поддържат стенописите в дворците, църквите и манастирите. Като резултат в резиденциите на владетеля и патриарха, намиращи се на Царевец възникват знаменитите библиотике на цар Иван Александър и патриарх Ефтимии, смятани за едни от най-богатите книжовни сбирки на Балканите през средновековието.

Цялата тази фактология доказва по убедителен начин нещо много важно: В българската историческа традиция е установено трайно правилото - в идеалния център на столичните ни градове, винаги да бъдат съсредоточавани в непосредствена близост всички институции, които символизират единството между политическата и духовната власт. Тоест – между възможностите на политиката и ползите от духовните ценности! Така в историческия ни живот е експонирана неразкъсваемата връзка между силата на държавата, моща на знанието и ценностите на изкуството, като незаменими опори и двигатели на народния напредък.

Точно тази стародавна българска държавнотворна традиция, свързана с “интериора” в идеалния център на столичния ни град, познават и спазват стриктно и строителите на Третата българска държава. Съвременният център на София, е оформен в основни линии между средата на 80-те и края на 90-те години на ХІХ век, когато управляват правителствата на Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов. А най-успешен кмет през този период е Димитър Петков. Именно тези велики български държавници налагат концепцията, в идеиалния център на новата българска столица да се възпроизведе символиката от центровете на старите ни престолнини – естествено съобразно новите реалности на епохата. Поради това в тази зона са разположени сградата на Народното Събрание; дворецът - резиденция на държавния глава; Синодалната палата и храмът “Св.Ал. Невски”- върховните символи на БПЦ; Университетът и Художествената академия.

Така за пореден път, дори само като зрителна реалност още от пръв поглед, в очите на всеки наблюдаващ, се набива основната концепция заложена в градоустройствения проект на идеалния столичен център. На разбираем език, тя може да се обясни с фразата: ”България ще съществува и ще се развива като държава, като за основа й служат законът, християнските добродететели, постиженията на науката и ценностите на културата”! Тази велика държавнотворна философия, заложена при изграждането на съвременния столичен център на станата, е един уникален ръководен принцип, върху който би трябвало да се гради цялата ни мисловност, свъзана с бъдещето на Отечеството. Добре осъзната и постоянно пополяризирана по подходящ начин, въпросната концепция, чрез своите материални носители вградени в единен ансамбъл /Парламентът, Синодалната палата, църквата “Св. Ал.Невски”, Университета и НХА/ може да влияе изключително благотворно върху гражданското възпитание на българския народ. Особено на младите хора, които се изграждат като специалисти с висше образование в Университета и НХА, с призванието да бъдат духовни водачи в бедеще на нашата нация. Добре разяснявана и пред гостите и туристите посетили София, разглежданата концепция, заложена в идеалния столичен център на България, ще представя в най-вярната светлина и истинския дух, който въодушевява българите, в тяхното свободно движение сред семейството на високоразвитите европейски народи.

Пред вид на всичко това, идеите за строеж на някакви чиновнически офиси или общинска сграда, в която граждани, наредени на дълги опашки, да подават жалби и молби, на мястото на НХА, освен всички други недостатъци, са във фрапантно нарушение и с политическата философия, заложена в една хилядолетна българска държавнотворна традиция, свързана с изграждане идеалния център на столичните ни градове. Подобни идеи могат да се предагат само от непросветени умове, ръководени от някакви себични интереси. Те обаче са в състояние да нанесат непоправими вреди върху духа и богатата символика заложени в архитектурния комплекс, оформящ идеалния център на съвременната българска държавна столица. Мястото на НХА е точно там, където тя се намира днес! Защото институциите, които са изпълнявали в миналото нейните функции, също винаги са били непосредствено вплитани в единен комплекс, с центровете на държавната власт и храмовете на вярата и знанието. От 681 година, та и до сега!

ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА

От 2005 година до сега проектът е подкрепен от най-изтъкнати творци и личности, от различни поколения и професии:

Александър Морфов, Анани Явашев, Богдан Томалевски, Божидар Икономов, Бойко Богданов, Вежди Рашидов, Георги Чапкънов, Еми Барух, Емил Стойчев, Иван Добчев, Коприна Червенкова, Любомир Левчев, Никола Гюзелев, Николай Волев, Никола Тороманов, Светлин Русев, Симеон Щерев, Христо Мутафчиев, Явор Гърдев….

Проектът е многократно обсъждан и одобряван от Академичния съвет, Общото събрание на НХА, където членуват най-ярките ни художници като професорите: Ангел Станев, Андрей Даниел, Антон Дончев, Богомил Николов, Божидар Бояджиев, Божидар Бончев, Валентин Колев, Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Григори Григоров, Емил Попов, Здравко Стоянов, Иван Газдов, Ивайло Мирчев, Митко Динев, Кирил Гогов, Крум Дамянов, Станислав Памукчиев, Тодор Варджиев, Тома Върбанов …
и много други, общо над 130 преподаватели.

През 2007 г. е получена подкрепа от ректорите на висши училища:
Андрей Захариев, Борис Стефанов, Борислав Борисов, Боян Биолчев, Димитър Момчилов, Добрин Добрев, Илия Гюджеков, Камен Веселинов, Лъчезар Димитров, Нино Нинов, Пеньо Пенев, Пламен Легкоступ, Станислав Семерджиев, Стоян Денчев

На призива отправен в Интернет на 3 март 2009 г. от студенти на НХА, който гласи. ПОМОГНЕТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ, ДА СПРЕМ ХОРАТА КОИТО ПРЕЧАТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕТО НА НОВАТА СГРАДА до момента в мрежата Фейсбук с имената си и снимките си се присъединили над 2100 студенти, млади художници и граждани подкрепящи тази кауза.
10 юни 2009

Х Р О Н И К А

НА СЪБИТИЯТА СВЪРЗАНИ С ПРОЕКТА ЗА „РЕКОНСТРУКЦИЯ И РАЗШИРЕНИЕ НА
НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ”

Пред история
През последните две-три десетилетия Академията живее в условия на задълбочаващи се трудности, свързани с разположението ù на 4 адреса в различни квартали на София.
Тази ситуация е резултат от създаването на много нови специалности през 60те и 70те години, в следване тенденциите в образованието по изобразителни изкуства и дизайн в световен мощаб.
През 70те и 80те управляващите правят най-лесното, а не най-правилното. Вместо да завършат застрояването в парцела на НХА в центъра, те пращат различни части от Академията на още три различни места. На бул. „Дондуков” №56 (през 1971 г.) на бул. „Цариградско шосе” № 73 (през 1978 г.) и в Студентския град, където през 80те започва реализацията на проект за нова академия. През 1986 г. е предадена за ползване една четвърт от проекта. Строителството на останалата част така и не започва. Реституцията през 90те години прави това невъзможно. Отредените първоначално терени са вече застроени с жилища.

Разпокъсаността, непригодната и амортизирана материална база, препятстват ефективната модернизация, целяща създаване на условия за образователен процес, адекватен на времето, в което живеем, и спазващ съвременните изисквания за охрана на труда и равен достъп. Поради тежкия софийски трафик, положението в последните десетина години добива критични измерения. Една трета от времето на студентите минава в чакане по спирките и претъпканите автобуси между четирите сгради.
Единствената по-сериозна препоръка от Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет по време на последната акредитация е – да бъде направено всичко възможно този проблем да бъде поставен пред държавните власти и положението да се промени.

Януари на 2004
Новоизбраният ректор проф. Божидар Йонов става инициатор на конкретни действия за провеждане архитектурен конкурс за създаване на проект за обновяване и разширяване на сградите на Академията на ул.”Шипка” № 1 и превръщането им образователен и културен комплекс в центъра на столицата, който да създаде съвременни условия за обучение съвместено с културни функции, отворени за гражданите и гостите на София.

Януари – декември 2004
Провеждат се обсъждания вътре в Академията, в професионални и обществени среди. Започва работа по заданието и конкурсната програма,

В списание "Арх & арт борса" е публикувана идеята на арх. д-р Николай Тулешков (Директор-издател на списанието) за разширение на парламента на терена на НХА: “…откъм бул. "Васил Левски" следва да се довърши строителството на сградата на академията съобразно с общата художествена концепция от проекта на арх. Смирнов. Откъм пл. "Ал. Невски", на мястото на унищожената при бомбардировките изложбена палата, да се изгради "П"-образен три- или четириетажен и с две мансардни нива, корпус с депутатски офиси. Връзката му с Народното събрание да е подземна. (по късно арх. Тулешков и неговата редакция на „ Арх & арт борса” ще станат домакини на кампанията срещу първопремирания проект.

Декември 2004
На обществено обсъждане проведено на 14 декември в голямата зала на Съюза на архитектите, пред архитектурната колегия е обявено намерението на НХА за построяване на нова сграда и е представено плановото задание и конкурсната програма. При обсъждането, в изказванията на архитекти, художници и граждани тази идея е подкрепена. От всички изказали се единствен против се изказва арх. Борислав Борисов, който развива идеята на Тулешков за представителна зала на терена на НХА, а Академията да отиде извън града.

Януари 2005
Академичният съвет на НХА взима решение за обявяване на национален конкурс


Март 2005
Обявява се национален конкурс за обект „Разширение и реконструкция на Националната художествена академия”, организиран от НХА и Софийска Голяма Община под патронажа на президента на Р. България. Конкурсната програма е съгласувана със: Съюза и Камарата на архитектите в България, Националния институт на Паметниците на културата и Министерството на образованието.

Май 2005
В конкурса заявяват участие 56 автори и колективи, от които 26 предават изисканите проекти и документация, като приемат регламента на конкурсната програма, където е казано, че инвеститорът в лицето на НХА се задължава да сключи в срок от една година договор по процедурата на ЗОП за инвестиционно проектиране с първопремирания участник.


Юни 2005
Съставено е 13 членно експертно жури с представители на горепосочените институции и ведомства и НХА, което след многократни заседания, проведени между 9 и 20 юни единодушно излъчва на първо място проекта на арх. Стефан Добрев. Организацията и провеждането на конкурса и до днес се цитират като пример за добре проведен архитектурен конкурс.

Юни 2005
В Галерия “Академия” на НХА се открива изложба на всички предадени проекти. На 28, 29, и 30 юни се провеждат: 1. Обсъждане на резултата от конкурса с членовете на академичната колегия; 2. Пресконференция за журналисти; 3. Обществено обсъждане в присъствието на над 200 души. По време на обсъждането се правят 23 изказвания и запитвания, от които само 4 не одобряват резултата от конкурса.

Юли - септември 2005
Арх. Владислав Николов (участник в проведения конкурс и син на арх. Н. Николов, на когото през 80те г. е възлагано да разработва терена на НХА за нуждите на представителна сграда), чрез фирмата си „НИКОНСУЛТ” ЕООД завежда дело срещу журито.
Софийският районен съд отхвърля иска му.

Септември - ноември 2006
Проектът е оценен високо от държавните институции.
По случай 110 годишнината от основаването на НХА Заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройство обявява решението на Правителството да се пристъпи към реализация на проекта. Осигурено е финансиране на проектните дейности.

Декември 2006
Проведена е процедура за договаряне с класирания на първо място колектив за изготвяне на пълен инвестиционен проект.

Януари 2007
НХА сключва договор за инвестиционно проектиране с колектива спечелил конкурса.

Февруари 2007
Доц. Пламен Вълчев (бивш заместник ректор на НХА), арх. Владислав Николов и арх. Николай Тулешков започват медийна кампания против реализирането на проекта. В "Арх & арт борса" и рекламното издание “Седмична поща” в продължение на две години се повтарят едни и същи нападки и обидни квалификации, илюстрирани от фалшификации на проекта на арх. Добрев, дело на Пламен Вълчев, целящи да Създадат негативен образ на НХА и да повлияят на общественото мнение, в услуга на личния интерес на тази група.

Ноември 2007
Проверка от Агенция за държавна финансова инспекция установява, че избраната, в съответствие с дългогодишната практика на художествените и архитектурни конкурси (не само у нас, но и в редица европейски страни), процедура за сключване на пряк договор със спечелилия Първа награда проектант не отговаря на изискванията на ЗОП.
Направени са констатации за грешки в процедурата по време на преговорите за възлагане. На НХА и проф. Йонов са съставени актове за административно нарушение.


Декември 2007
На първото заседание на новоизбрания Академичен съвет, проведено на 11 декември 2007 г. е взето решение процедурите по договарянето с проектанта Добрев да се приведат в съответствие със закона.

Февруари 2008
Доц. Кокалов, ректор на НХА и арх. Стефан Добрев сключват споразумение, с което развалят договора за проектиране. Споразумението не променя по никакъв начин правата и задълженията на страните, свързани с проведения конкурс (§ 3).

Март 2008
НХА обявява нова процедура за договаряне без обявление по ЗОП, като кани колектива на арх. Стефан Добрев. На 31 март тя е регистрирана в Агенцията по обществени поръчки.

Април 2008
„НИКОНСУЛТ” ЕООД гр. София с управител арх. Владислав Николов подава: 1) жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу решението за откриване на процедурата и 2) жалба с искане за налагане на временна мярка “спиране”

Юни 2008
КЗК отхвърля и двете жалби.

Юни 2008
Арх. Владислав Николов и фирмата му „НИКОНСУЛТ” ЕООД подават жалба във Върховния административен съд срещу решението на КЗК за отпадане на временната мярка.

Върховен администртивен съд (с Определение от 18.06.2008) г. оставя в сила решението на КЗК. В определението се казва: “ясно се установява наличието на обществен интерес не от спиране на възлагателната процедура, а от нейното продължаване.”

На 17 юни художниците Иван Чолаков, Цветан Цеков Карандаш, Лили Вермут, Фанна Коларова, участвалите в конкурса архитекти Владислав Николов, Андрей Михайлов, бившата служителка в НХА Румяна Христова, хонорувания преподавател в НХА Стоян Дечев и проф. Пламен Вълчев учредяват сдружение “Художествената академия в духа на първостроителите”, като целите на сдружението са съхраняване на архитектурно историческото наследство на площад „Ал. Невски”, предизвикване на нов конкурс, и довършване на сградата по проект, адаптиран към проекта на арх. Смирнов.
Следват поредица от действия (апели, искания, сигнали) пред всички държавни институции и СОС, с които сдружението и неговият председател проф. Пламен Вълчев внушават на обществото идеи обслужващи интересите на тесен кръг заинтересувани лица и по този начин работят против законните цели и мисия на НХА, против доброто ù име.

Юли 2008
Арх. Владислав Николов и фирмата му „НИКОНСУЛТ” ЕООД подават нова жалба във Върховния административен съд срещу решението на КЗК за отхвърляне на жалбата срещу откриването на процедурата.

Ноември 2008
Върховният административен съд на Р. България – С Решение №11866 от 06.11.2008 г. четвърто отделение ОСТАВЯ В СИЛА Решение №446/05.06.2008 г. по преписка на КЗК - 212/2008 г. ОСЪЖДА "Никонсулт" ЕООД София да заплати на Национална художествена академия София направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Посочените Решение на КЗК и Решение на ВАС от м. ноември потвърждават законността на проведената процедура, в следствие на което, съобразно със ЗОП, на 19.11.2008 г. е сключен договор за проектиране с авторски колектив с ръководител – арх. Стефан Добрев.


Декември 2008 - март2009
Противниците на проекта насочват кампанията си към Столична Община и Столичен Общински Съвет.
На 22.12.2008 г. гражданско сдружение „ Художествената академия в духа на първостроителите” изпраща писмо, подписано от проф. Пламен Вълчев до г-н Андрей Иванов – Председател на столичния общински съвет и до общинските съветници в СОС
Позовавайки се на ред несъстоятелни аргументи проф. Пламен Вълчев настоява за:
1. Забрана и отмяна на виза за проектиране „Разширение и реконструкция на сградата на Национална художествена академия”
2. Обявяване на нов архитектурен конкурс за сграда на Националната художествена академия, който да бъде проведен задължително на базата на архитектурната възстановка на несъществуващ проект – фикция от преди 100 години, дело на бащата на арх. Владислав Николов – Никола Николов.(това предопределя и името на печелившия).
3. Бъдещата сграда да бъде представителна сграда на общината или „....всяка сграда, която е вплетена в градската среда...”
От това писмо (за което НХА научава в края на март) стават ясни както истинските цели, така и демагогския характер на кампанията, с която тази група заблуждава обществото ни през последните две години и половина.

Провеждат се заседания на Постоянната комисия по устройство на територията и жилищна политика, Постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания. Представители на сдружението присъстват масово на тези заседания. Отново се отправят голословни обвинения. Въпреки че е заинтересована страна Ръководството на НХА научава от медиите за тези действия. Ректорът и арх. Стефан Добрев присъстват на заседанието на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори, където декларират, че ще изпълнят всички законосъобразни предписания на Дирекция “Зелени системи”, относно растителността в двора на Академията.
Общинските съветници искат становища от: Министерство на културата и Националния институт за опазване паметниците на културата, САБ, КАБ, СБХ, институциите съгласували конкурсната програма.

Април – май 2009
НХА изпраща в СО писмо, до зам.-кметовете Мария Бояджийска, Йорданка Фандъкова, до главния архитект Петър Диков, до председателите на постоянните комисии по: устройство на територията и жилищна политика при СОС – Орлин Иванов; опазване на околната среда, земеделие и гори при СОС – Лорита Радева; образование, наука, култура и вероизповеданияпри СОС – Малина Едрева, с което се реагира на появилите се публикации в медии за подлежащи на унищожение дървета като напомня за екологичните предимства на бъдещата сграда. В него се казва:
“от 50те дървета попадащи в зоната на строителните работи над 20 могат да бъдат преместени, а ще бъдат засадени и още 77 броя високи иглолистни и широколистни дървета.
Националната художествена академия се ангажира категорично да изпълни всички конкретни препоръки и указания (съгласно чл. 6 ал.1 т. 6 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО).
При формиране на позицията на СО и СОС трябва да се има предвид, че архитектурният проект предвижда 1 600 кв. м. панели с фотоволтаични клетки за алтернативно производство на енергия, вградени в стъклопакетите на покривната конструкция, по технология, която се прилага за пръв път в такъв мащаб в България.(в момента съществуващата нафтова парна инсталация отопляваща сградата откъм улица “Оборище” гори над 40 тона газьол на отоплителен сезон със съответните негативни последици за околната среда). Създава се подземен паркинг с 300 места – първият подземен паркинг в центъра на София в последните години, допринасящ за решаването на един от най-сериозните проблеми на града ни.
По нататък в писмото се изразява надежда, „че Столична община, Дирекция “Зелени системи” и лично Вие ще оцените законосъобразността на предложения за съгласуване инвестиционния проект, неговата целесъобразност и предимства, в изпълнение на обществения интерес за създаване на достъпна, екологична градска среда, на нови интегрирани образователно-културни пространства, даващи възможност за съвременен учебен процес и в полза на гражданите и гостите на София.”

На 6 април 2009 г. Академичният съвет на НХА провежда извънредно заседание, на което Ректорът запознава членовете му с писмото на проф. Пламен Вълчев до г-н Андрей Иванов – Председател на столичния общински съвет и до общинските съветници в СОС. Поканени са представители на заинтересувани институции и организации да изразят становищата им във връзка с този документ. Присъстват Зам. Министъра на културата Иван Токаджиев, Председателят на СБХ проф. Ивайло Мирчев, Зам. председателя на САБ арх. Лило Попов, представител на КАБ – арх. Димитър Младенов, които изказват становища в потвърждение на законността на проведения конкурс и резултата от него. Членове на АС правят редица изказвания в защита на проекта.

В изпълнение на предписание на Националния институт за паметниците на културата, НХА отправя искане до Националния археологически институт за провеждане на предварително археологическо проучване в двора на Академията. Институтът определя екип, с ръководител Катя Меламед. Разкопките се провеждат от 15 април до 29 май. Резултата от проучването е приет с протокол от комисия представители на двата института. Проучванията не разкриват старини или материали, които да попречат на съвременни строителни проекти. Същият екип ще извърши археологически наблюдения, когато започнат строителните работи по проекта. В случай, че се открият старини, те ще бъдат проучени и запазени.