понеделник, 6 април 2009 г.

НОВАТА СГРАДА НА НХА КАТО ОПРЕДМЕТЯВАНЕ НА ДУХА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

Когато се роди идеята и започнаха първите разговори относно осъществяването на реконструкция и нова сграда на Националната художествена академия, за днешния преподавателски състав всичко това изглеждаше пределно ясно – като една видима, самопонятна и неотложна необходимост. За всички бе ясно, че не може повече да се правят огромни преходи през софийските задръствания, че студентите губят време и енергия в градския транспорт, че в наши дни материалната база на едно висше училище по изобразителни изкуства трябва да отговаря на далеч по-високи критерии.

Очевидно е, че исторически разположената в центъра на София „червена сграда” на архитект Смирнов и днес е един от символите на нашия град. Но тя представлява само част от незавършено намерение, останало без конкретен проект и нереализирано до наши дни. Съществуващите пристройка и северна сграда в парцела на „Шипка” 1 са строени по различно време и в стил, нямащ нищо общо с първоначалната сграда на Смирнов. Днес те не са в добро състояние, не отговарят на съвременните функционални и образователни изисквания и не притежават историческа и културна архитектурна стойност. Нещо повече – ако нещо е в състояние да загрозява историческия център на града, то това би било все по-прогресиращата невзрачност на сега съществуващата бяла северна сграда.

Поради всички тези причини, преподавателският състав на НХА, вече повече от четири години, е обединен от желанието да събере двата факултета на нашето най-старо училище по изкуство на едно място – в своя исторически център, съвсем неслучайно създаден тук от първостроителите на съвременна България. Защото една съвременна Академия не е единствено образователна, но и културна институция. Защото нейната дейност и творчески резултати трябва да са пред очите на обществото. Защото публичните лекции по история на изкуството (започнати преди повече от век от професор Антон Митов), студентските и преподавателски изложби, международните прояви, акции и фестивали, представяния на книги, списания и новости от света на съвременното изкуство са дейности със значение за цялото общество. Защото Академията е духовен център с огромен потенциал, който в настоящия момент е исторически призван да намери своята адекватна матерална обвивка – тъкмо в центъра на столичното пространство.
Пак поради всички тези причини акадeмичната общност е обединена около проекта на архитект Стефан Добрев. Независимо от зложелателната професионална ревност, от уплахата от каквато и да е промяна, от желанието за възкресяване на архитектурни решения с изтекъл срок на интелектуална годност, академичната общост настоява да получи своите нови учебни ателиета, лекционни зали, изложбени и музейни пространства. Защото те няма да бъдат само нейни – те ще бъдат част от една нова художествена инфраструктура, която се надяваме да завещаем на нашите деца.

проф. д. изк. Свилен Стефанов