четвъртък, 8 април 2010 г.

За Академията

Десислава Минчева

По повод проекта за нова сграда на Художествената Академия!
Ако не бях такъв археоптерикс, ако имах малко по-нисък праг на търпимост или ако просто бях по-млада и с повече илюзии и мечти – е, сигурно нямаше да съм тук. България е МОЕТО място, но българите... те все повече ме отчайват. Реших да напиша този текст (с пълно съзнание за помията, която може да ме залее), защото ми омръзна разпространението на лъжи. Защото ми омръзна взимането на страна по важни въпроси от хора, които изобщо не са наясно за какво става дума, но се изживяват като творци на настоящето и бъдещето... явно така им се струва, че по този начин участват в нещо и че нещо зависи от тях. Омръзна ми и от тези, които си правят, каквото са намислили – нагло, безогледно и агресивно и се прикриват под маската на родолюбци и естетически арбитри. Омръзна ми от невежество и инсинуации.
Аз съм тази, която учи и работи в Академията от 1975. Не съм излизала от ателие 50 оттогава. Аз съм тази, която трябва да я тресе носталгия по миналото, но все пак си дава сметка, че времето не се интересува и съобразява с желанията и. Всъщност защо ли да го прави? Аз съм тази, която е известна със своята ретроградност и взискателност. Аз съм тази, която някои хора упрекват заради нейната „социалност”. Животът ми в Академията и в нейната неугледна сграда мина и бързо, и впечатляващо. Колкото и да е странно – продължава и до днес в нея. Да, беше хубаво и даже ми се струва, че тази сграда не е толкова лоша, колкото са настроенията във и около нея. Но защо ли казвам това? Вероятно защото писъците срещу бъдещата, нова къща на НХА се надават най-вече от хора, повечето от които даже не са стъпвали там. Други са минали и са заминали. Ще кажа нещо много важно: Само ЕДИН преподавател от ВСИЧКИ, които работим там е против необходимата (даже належаща!) промяна. Абсурдното е, че с клевети и фалшификации успя да внуши на „народа”, че трябва да се бунтува. Очевидно, така наречения „народ” доста лековерно се манипулира...колко жалко! Сред роптаещите срещу проведения конкурс, чийто резултат ( със 100 % ДА) е проектът на арх. Добрев (успокойте се, даже не го познавам лично!), та сред тези роптаещи има и млади и интелигентни хора, демонстрирали неведнаж пристрастията си към новото като цяло и към съвременното изкуство в частност. Е, аз ли точно – старомодната и позакостеняла Д.М. трябва сега да убеждавам тях – свободомислещите, алтернативните и бунтарите, в простата истина за движението на времето само в една посока, т.е. напред?!? Никой ли не се сеща (или замисля) за мотивите на едната и на другата страна в този грозен спор? Не си ли давате сметка за това, че НИКОЙ, НИКОГА и НИКЪДЕ не строи нова сграда по подобие на неосъществен проект отпреди 100 години? Реконструкция – да. Реставрация – да. Смяна на предназначението – да. Но в 21 век да правим нещо, отговарящо на изискванията на 19 век.....Това май е някаква пародия на съхраняване на традициите и високите идеали, нищо друго. А най-вероятно е ретроградност, която е ужасно далече от декларираните критерии за естетическо и функционално ниво. Иска ми се да видя как ще се чувстват хората в НХА, прекрачвайки прага на ниските ателиета, преминавайки през мраморни фоайета и как точно ще си спомнят за „отекващите стъпки на предците си”? Казвам това в случай, че се вземе напълно безумното решение да се осъществи проекта на Смирнов, на когото не му е и хрумвало, че ще трябва да направи дом за стотици студенти и преподаватели от всичките 18 специалности на днешната Академия. Наистина ли нямат усещането всички опоненти на идеята за новата сграда, призоваващи да се пренебрегне един напълно легитимен конкурс, че нещо не е наред? Не мислят ли, че възвръщането към едно миражно минало (миражно, понеже се базира на неосъществен, твърде отдавнашен замисъл) е, меко казано, несъстоятелно? Всички вие, които се борите за една архитектура, приключила отдавна жизнеността си (всъщност е умряла...), срещу която нямам нищо против, освен ако не трябва да я ползваме за единствен модел днес, та всички вие, наистина ли приемате всяка съвременна, остъклена сграда за МОЛ? Не ви ли се струва, че освен Ecole des Baux Arts и Academia Brera има и други учебни заведения за изкуство по света? Не знам.....Мисля си, че ако целият състав на НХА ( професори, доценти, асистенти, хонорувани преподаватели) ( БЕЗ ТОЧНО ЕДИН!), а и цялото жури от архитекти преценява, че новият проект си струва (а това са все хора на изкуството, не просто наблюдатели отвън), то тогава......какъв ли е изводът?!? Наскоро се проведе т.нар. ABITARE TALKS – нещо като семинар по проблеми на архитектурата в световен мащаб. Там самият Jean Nouvel представи своите проекти. Колко ли хора присъстваха и колко ли разбраха какво той каза и показа? Би трябвало поне едно нещо да е ясно на всеки – от най-просветения и революционно настроен до най-закостенелия лаик: Няма нова сграда с обществено значение ( или изобщо ново архитектурно решение), което да се приеме еднозначно от всички и то – отведнъж. Не ми се дават унизително прости примери, три от тях са в Париж..... Вероятно толкова ни е изгнила държавата и толкова сме свикнали с гадостите, които ни заливат (почти до пълно удавяне!), че вече имаме придобит рефлекс да омаловажаваме и да се съпротивляваме на всяко ново нещо. Научиха ни, че някой все ни дебне откъм гърба с нож и станахме недоверчиви и отричащи. Лекарството за този синдром е нещо просто – преди да се вкопчим в група или да се включим в кауза – НЕКА ПРОВЕРИМ ФАКТИТЕ! Нека бъдем отговорни към другите и към себе си. Нека се опитаме да разберем в дълбочина проблема, който се е изправил пред нас и ако може – да не се изказваме неподготвени! Това стана една типична българска черта на характера..... Най-малкото, което може да се направи е да се влезе в Google, да се изпише „архитектура”, „художествени академии”и после да се погледне към „НХА” и „арх. Добрев”, за да се види проекта му в детайли – не само като екстериор, но и отвътре! Като пожелание – разгледайте и други акдемии по света! Съотношението, смея да го твърдя, между стари и нови сгради е най-грубо казано 50 към 50. Пак повтарям нещо, което се е казало вече огромен брой пъти: Ние, от „Шипка”1 няма да разрушим нищо ценно! Между другото, ние и няма КАКВО ОСОБЕНО да разрушаваме....Няма и КАКВО ОСОБЕНО да запазим, освен т.нар. ЧЕРВЕНА СГРАДА. ТЯ, естествено, няма да бъде и побутната. А това с МОЛ-а (в кавички, но и даже без...каква глупост само!), както и с офисите на евродепутатите – нека го оставим на предавания като Big Brother и пр. Просто не е сериозно. НЕВЕЖЕСТВЕНИЯТ БУНТ Е НЕЩО СТРАШНО! За разлика от други хора аз не бих събаряла Мавзолея на Г. Д. Бих го оставила като памет за едно тягостно и абсурдно време. Но, във всеки случай - не бих построила и нов Мавзолей...! Не ми се повдига въпроса за „Българския Лувър”, защото би станало страшно..... За съжаление, струва ми се, че ние сме народ, който не мисли никога в перспектива.. Ние сме очевидно народ (колко много факти от историята ни го потвърждават!), който се втурва като стадо овце след всяка кауза, накичена с красиви думи. После, разбира се, плюем с ожесточение по нея, в мига, в който тя се провали.... Народ, който не само, че не мисли за бъдещето, но нещо все го дърпа към миналото...каквото и да е то. Вероятно, защото то му се струва поне по-сигурно...? Колкото до естетическия аспект на въпроса – става още по-сложно. Защото и тук важи онова характерно за българина илюзорно усещане, че знае всичко и го знае по-добре от другите. И което е най-лошото - всеки смята, че би могъл да го направи по-добре! Само бих казала – да го бяхте направили, г-да архитекти! И още нещо изключително странно, а и противно – защо едва сега се сетихте да се възпротивите, всички вие, на решение, взето преди 3 години?????? Щом една държава, като нашата не може да си позволи да организира международен конкурс или направо да възложи такъв проект на Тадао Андо, Фостър или Жан Нувел ( или на който и да е друг „безспорен” талант...кавичките са, защото съм сигурна, че и на тия хора ще им намерим кусури...), ами тогава не е ли време всички ние да си признаем, че просто претенциите ни са твърде големи и не отговарят на възможностите ни? Уморих се, преставам. Още само няколко изречения.... Мъчно ми е, че в процеса на тези нелепи междуособици е възможно НХА наистина да си загуби мястото....То наистина е изключително! И МОЛЯ ВИ, ПРЕСТАНЕТЕ ДА МЕ ЗАЛИВАТЕ С ФАЛШИВО РОДОЛЮБИЕ И ПСЕВДО ТРАДИЦИИ!!!!! Всички гледаме 3 D филми, работим на компютри, слагаме в ателиетата си day light осветление, рисуваме с Rembrandt, а не си стриваме бои на плочици....Всички искаме Музей на Съвременното Изкуство и това, което правим, както и начинът, по който живеем отдавна не са класически....Казвам го с голямо съжаление, признавам си. Защото в чисто духовната сфера не могат да се прилагат термини като мода, утилитарност и т.н. Но това е една май друга тема.... АЗ ВЯРВАМ В ИНТЕЛИГЕНТНАТА ПРИЕМСТВЕНОСТ, това е! Моля ви да не приемате безрезервно мнението ми, а само да си помислите! Нищо повече!

Няма коментари:

Публикуване на коментар