Аз съм “за” Художествената академия на арх. Добрев

Проф. Андрей ДАНИЕЛ

Вече пета година продължава полемиката “за” или “против” проекта на арх. Стефан Добрев за Художественатаакадемия. Доста позната история. Многобройни примери от последните двадесетина години за провалени конкурси има в цялата страна. Причините за тези провали са различни, но винаги има два воюващи лагера. Единият, разбира се, е “лошият”, демонизиран от противника, който от своя страна провъзгласява своите безкористни, чисти, продиктувани от мисъл за обществото мотиви.

Резултатът е почти винаги ясен - провал на проекта, пълно объркване на обществеността, безнадеждна липса на консенсус и в края на краищата - нищо неправене. Може би за някои този резултат е всъщност цел. Може би в подобни мътни времена такива поводи са удобна възможност за някои да се превърнат в “обществено значими фигури”.

Пиша тези редове, за да заявя публично, че аз съм от онези, които подкрепят проекта на арх. Добрев. За мен това е въпрос на ценности, морал, естетически избор, въпрос на разумно, предвидимо и цивилизовано поведение. Аз имах честта да бъда член на голямо, авторитетно и компетентно жури. Участник бях във всички негови заседания в продължение на 10 дни. Свидетел съм на задълбоченото внимание и анализ, на които бяха подложени 26 участващи проекта. Да, имаше няколко прекрасни неща, но най-подходящ, изпълняващ всички изисквания на поръчителя, бе проектът на арх. Добрев. Единодушието, с което бе отличен от иначе разнородния състав на журито, е доказателство за достойнствата му.

Както виждате, и аз търся убедителни доводи за своята правота, с което заприличвам на колегата Пламен Вълчев. Но освен субективните ни усещания има и нещо обективно - конкурсът е официален, подкрепен от държавата в лицето на министерства и президентството и е дал резултат. Това, че резултатът не се харесва на някои, е в областта на субективните, неинституционални усещания. Аз се надявам все пак главната институция на нашето общество - държавата, да помогне за възстановяването на законния ред при този иначе ясен казус.

Напълно съм съгласен, че има редица хора (имената на част от които всяват респект у мен), нехаресващи проекта, но има и такива, които го харесват и защитават вече 5 години. Категорично не съм съгласен в този спор да се вмъкват недостойни интонации, квалификации и клевети по адрес на някои от защитниците на проекта. Въпреки ефективността на този български метод апелирам за въздържание и цивилизованост. По повод идеите, които се прокрадват за окончателното решаване на проблема с изместване на Академията “някъде другаде”, бих ви разказал нещо...

Знаете ли коя е първата постройка в квадрата на днешната Академия? Това е сградата на галерия “Академия”. Тя е построена по време на строежа на храма “Александър Невски” като ателие на арх. Смирнов и неговия екип. Архитект Смирнов е изпълнявал надзора по строителството на църквата, проектирана от още по-великия по онова време арх. Померанцев.

Неслучаен е изборът точно на това място да бъде построено Рисувалното училище. Впрочем, революционната идея на Константин Величков е скандализирала Народното събрание и в списъка на отрицателите са били също такива авторитетни имена като Алеко Константинов, Иван Вазов и др.

И все пак Академията е била учредена с височайшия указ на цар Фердинанд. Може би поради близкото приятелство на Величков с царя и царицата или все пак европейският манталитет и образованост на Фердинанд да е бил решаващ. Кой знае? Да не би отново да сме стигнали време, в което всичко ще се реши от подобна близост или ще зависи от личните качества на човек от властта?

И накрая, искам да споделя моето скромно мнение по отношение на спора “Арх. Смирнов или арх. Добрев”.

Още в края на 30-те години на ХХ в. архитектурната мисъл и общественото мнение направиха възможно осъществяването на модерната сграда на Държавната галерия. Тя се е простирала от западната страна на квадрата на Академията и е оформяла част от площада на катедралния храм. Построената в стил баухаус галерия е разрушена от англо-американските бомбардировки над София. Ако бе останала, тази дискусия за проекта на Смирнов не би се състояла. Макар и кратко, съществуването на Държавната галерия доказва, че още през 30-те години идеята за довършване на проекта на арх. Смирнов е била отхвърлена. Това е естествено и закономерно - всяко време надгражда себе си и би било пародия да строи пропуснали историческия си момент сгради.

А днес ние спорим за нещо, което вече веднъж е било решено по съвременния за момента начин.

Новият проект на арх. Добрев предлага днешния аспект за решаване на проблема. Ажурният характер на фасадата (откъм “Ал. Невски”) е много по-удачен от непрекъснатата, натежала от външни архитектурни украси в стил “руски манастир” фасада на арх. Смирнов. Изцяло затвореното каре, с отвор единствено откъм библиотеката, би пресякло връзката между храмовия площад и пространствата около библиотеката и университета. Като тежест и колорит (цялата сграда е червена) тя би нарушила уж търсената хармония и псевдосиметрия с Галерията за чуждестранно изкуство. Освен това упорито защитаваният “български” облик на площада отдавна е решен по съвсем друг, еклектичен начин. Виенски изглеждащата Галерия за чуждестранно изкуство никак не си пречи с подарената от Русия величествена църква, Народното събрание и сградата на БАН (които по нищо не напомнят, че трябва да открием българска архитектурна традиция) затварят пространството от юг.

И все пак това е емблематичният софийски площад, който някои са нарекли патетично “софийски акропол”. Моите лични сантименти не се нарушават с нищо от цялата еклектична поредица чудесни сгради по “Московска”, завърщващи със символа на нашия град - базиликата “Св. София” в ранновизантийски стил. А срещу нея - едно несъмнено, векове по-късно тълкувание на същия стил - Светият синод. Представителството на многото векове българска история на един площад е прекрасно преживяване и буди почти горди размисли. Проектът на арх. Добрев доизгражда тази галерия от архитектурни образи и достойно вписва и нашето време в ансамбъла на площада.