НЕ НАРУШАВАЙТЕ И ЕДНА ЦЕННА ХИЛЯДОЛЕТНА ТРАДИЦИЯ

Проф. д.ист.н. ТРЕНДАФИЛ МИТЕВ

/Председател на “Македонския научен институт”-София/

Като университетски преподавател, който се интересува от проблемите и процесите в сферата на висшето образование, вече трета година следя с интерес сагата, около бъдещото разширяване на Националната художествена академия/НХА/ на ул.”Шипка” № 1. Запознат съм подробно и споделям становищата на водещите български архитекти, художници, дизайнери и реставратори, относно предимствата на проекта, разработен под ръководството на арх. Стефан Добрев. През цялото време на дискусията следях внимателно развитието на позицията и сред противниците на този проект, обединили се в сдружението ”Художествена академия в духа на първостроителите”, с председател проф. Пламен Вълчев.

Като професор, който работи вече четири десетилетия в областта на българската политическа история, се опитвах да разбера логиката и в тяхната аргументация. Защото в първоначалните изяви на сдружението се твърдеше, че неговата главна цел е да се съхрани старината. Напоследък обаче, станаха публично известни серия идеи на “противниците”, които провокираха професионалната ми съвест по посока на необходимостта, да се намеся със собствено мнение в дискусията. Вече от гледна точка историята на българската политическа традиция, свързана специално с изграждането центровете на столичните градове, в тринадесетвековното развитие на България.

Конкретните поводи, за да изразя позицията си ми дадоха: предложението направено от арх.д-р Николай Тулешков, чрез “Арх.& арт борса”, което лансира идеята в двора на НХА “откъм “Ал.Невски”...да се изгради ”П” образен три - или четири етажен...корпус, с депутатски офиси”!? Както и придобилото публична известност писмо на проф. Вълчев до съветниците в Столична община с друго предложение: Бъдещата сграда в двора на НХА ”да се съвмести с представителна сграда на столична община...Би могла да бъде всяка сграда, която да е вплетена в културно-историческата памет на тази градска среда.” !?.Теза, която практически означава ликвидация на настоящата НХА и нейното “изтласкване” някъде в периферията на София. Това вече са тези, които влизат в драстично противоречие не само с мястото и възможностите, които НХА може да играе в духовния живот на съвременна България. Те са напълно несъвместими и с традициите на българската държавност изобщо, свързани специално с начините, по които са изграждани столичните ни центрове. За илюстрация на казаното ще припомня само най-основната фактология.

В първата ни столица – Плиска, върху площ от около 25 декара, която всъщност представлява “идеалния център” на главния град на държавата, в непосредствена близост са били построени: тронната зала, в която заседава българското правителство – “Съветът на великите боили”; до нея е изградена резиденцията на владетеля – ханът; все в тази зона е разположено и главното езическо религиозно светилище на прабългарите. След християнизирането на България, княз Борис вгражда в така оформящия се идеален център на столицата, още два фундаментални елемента – голямата базилика, в която служи главата на БПЦ – архиепископа. И архиепископският дворец. Именно в него са посрещнати учениците на Кирил и Методий. Под тяхно ръководство, точно от идеалния център на Плиска, са разработени плановете и тръгва развитието на Плиско-преславската и Охридската школи, родили “златния век” на българската култура, изразен в крупни постижения на книжнината, иконопистта и другите изящни изкуства.

Концепцията свързана с основните елементи, които трябва да присъстват в централната зона на столичния град, е възпроизведена почти дословно, между 893 и 920 година от цар Симеон, при изграждането на “вътрешния град” във втората столица на България – Преслав. Особено ярко обаче, доктрината за облика на идеалния столичен център на българите, е материализирана в градоустройствения план на третата ни столица – Велико Търново. В рамките на нейния идеален център – хълмът Царевец, в непосредствена близост са разположени също: тронната зала – мястото, в което заседава “синклитът” - правителството; до нея е резиденцията на владетеля - царя; в северна посока непосредствено са разположени патриаршеската катедрала “Възнесение Господне” и дворецът на главата на БПЦ; в рамките на Царевец се намират още 20 други църкви; там е най-елитното училище, в което децата на висшата аристокрация освен богословско знание, изучават още история, литература, аритметика, география и др. На Царевец е и царският “скриптории”. Това е мястото, където високо подготвени писатели “доброписци” и художници, създават текстове на официални държавни документи, пишат, преписват и изографисват книги, реставрират и поддържат стенописите в дворците, църквите и манастирите. Като резултат в резиденциите на владетеля и патриарха, намиращи се на Царевец възникват знаменитите библиотике на цар Иван Александър и патриарх Ефтимии, смятани за едни от най-богатите книжовни сбирки на Балканите през средновековието.

Цялата тази фактология доказва по убедителен начин нещо много важно: В българската историческа традиция е установено трайно правилото - в идеалния център на столичните ни градове, винаги да бъдат съсредоточавани в непосредствена близост всички институции, които символизират единството между политическата и духовната власт. Тоест – между възможностите на политиката и ползите от духовните ценности! Така в историческия ни живот е експонирана неразкъсваемата връзка между силата на държавата, моща на знанието и ценностите на изкуството, като незаменими опори и двигатели на народния напредък.

Точно тази стародавна българска държавнотворна традиция, свързана с “интериора” в идеалния център на столичния ни град, познават и спазват стриктно и строителите на Третата българска държава. Съвременният център на София, е оформен в основни линии между средата на 80-те и края на 90-те години на ХІХ век, когато управляват правителствата на Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов. А най-успешен кмет през този период е Димитър Петков. Именно тези велики български държавници налагат концепцията, в идеиалния център на новата българска столица да се възпроизведе символиката от центровете на старите ни престолнини – естествено съобразно новите реалности на епохата. Поради това в тази зона са разположени сградата на Народното Събрание; дворецът - резиденция на държавния глава; Синодалната палата и храмът “Св.Ал. Невски”- върховните символи на БПЦ; Университетът и Художествената академия.

Така за пореден път, дори само като зрителна реалност още от пръв поглед, в очите на всеки наблюдаващ, се набива основната концепция заложена в градоустройствения проект на идеалния столичен център. На разбираем език, тя може да се обясни с фразата: ”България ще съществува и ще се развива като държава, като за основа й служат законът, християнските добродететели, постиженията на науката и ценностите на културата”! Тази велика държавнотворна философия, заложена при изграждането на съвременния столичен център на станата, е един уникален ръководен принцип, върху който би трябвало да се гради цялата ни мисловност, свъзана с бъдещето на Отечеството. Добре осъзната и постоянно пополяризирана по подходящ начин, въпросната концепция, чрез своите материални носители вградени в единен ансамбъл /Парламентът, Синодалната палата, църквата “Св. Ал.Невски”, Университета и НХА/ може да влияе изключително благотворно върху гражданското възпитание на българския народ. Особено на младите хора, които се изграждат като специалисти с висше образование в Университета и НХА, с призванието да бъдат духовни водачи в бедеще на нашата нация. Добре разяснявана и пред гостите и туристите посетили София, разглежданата концепция, заложена в идеалния столичен център на България, ще представя в най-вярната светлина и истинския дух, който въодушевява българите, в тяхното свободно движение сред семейството на високоразвитите европейски народи.

Пред вид на всичко това, идеите за строеж на някакви чиновнически офиси или общинска сграда, в която граждани, наредени на дълги опашки, да подават жалби и молби, на мястото на НХА, освен всички други недостатъци, са във фрапантно нарушение и с политическата философия, заложена в една хилядолетна българска държавнотворна традиция, свързана с изграждане идеалния център на столичните ни градове. Подобни идеи могат да се предагат само от непросветени умове, ръководени от някакви себични интереси. Те обаче са в състояние да нанесат непоправими вреди върху духа и богатата символика заложени в архитектурния комплекс, оформящ идеалния център на съвременната българска държавна столица. Мястото на НХА е точно там, където тя се намира днес! Защото институциите, които са изпълнявали в миналото нейните функции, също винаги са били непосредствено вплитани в единен комплекс, с центровете на държавната власт и храмовете на вярата и знанието. От 681 година, та и до сега!